От огромен замък той упревлявал своето богатство. Стотици хиляди хора работели за него, а той господствал над техния живот. Бил господар на човешката природа чрез манипулация и контрол.
Въпреки, че бил само един обикновен човек, всичко, което правел било в големи мащаби. Той обикалял най-елегантните курорти. Бил обграден от произведения на изкуството, хранел се с превъзходна храна, пиел отбрани напитки и имал цяла армия прислужници. Всичко, което го заобикаляло било от изключително качество.
Но най-ценна от всичко била неговата зоологическа градина. Това била най-голямата и богата зоологическа градина в света. Въпреки, че той никога не допускал посетители, учените от цял свят завиждали на великолепната му колекция.
Един ден негов прислужник му разказал за една тайнствена долина в Азия, където живеели единствени по рода си животни. Гледайки от замъка си към своята зоологическа градина богатият човек си мислел: „Животните от тази долина ще бъдат прекрасно и последно допълнение към моята зоологическа градина.”
И така той извикал всички свои слуги и заповядал да се подготвят за експедиция до далечните планини, където разказвали, че живеели тези редки животни.
Пристигнал в изолирано селце, дълбоко в Хималаите, заедно със своите хора и машини. Ловците от този забравен кът се изсмели с презрение, когато им разказал за своето намерение да улови животните. Те му обяснили, че никой човек, нито дори тези, които живеели и ловували в долината от незапомнени времена , не е успял да улови тези диви и ловки животни.
„Аз ще се върна след един месец – казал той на селяните – и ще уловя всички животни. Искам само водач, за да ми покаже къде са”
След един месец той се върнал с празни ръце. Селяните се смеели и го подигравали. Всичко, което казал било: „ Елате с мен.”
Той ги отвел до високата планинска ливада, която водачът му показал. Хората от селото били поразени. Там, пред тях, стояли стотици животни , затворени здраво в широка кошара. Богатият индустриалец им обяснил какво е направил.
Първата сутрин поставил зърно и бала сено в средата на поляната. Отишъл там на следващия ден и на по-следващия , всеки ден оставяйки все повече зърно и сено. Скоро животните дошли и започнали да се хранят.
В началото били само няколко, но всеки ден идвали още и още. Накрая цялото стадо се хранело на моравата.
След това през вечерите той започнал да копае дупки за стълбовете на ограда, поставяйки по два нови стълба всяка вечер. Когато кръгът от стълбове бил затворен, той започнал да поставя странични плетове. Първо поставил най-долните, за да бъде лесно на животните да ги прескачат. Всяка вечер добавял нови и нови плетове, а кошарата ставала все по-висока и по-висока. Накрая животните можели да влизат и излизат само през малък отвор в оградата.
Вечерта на 29-ия ден той направил вратата. Последният ден, след като всички животни влезли през малкия отвор, той затворил вратата след тях и я заключил. Преди тези красиви и свободни животни да разберат какво се е случило, били хванати в капан.
Индустриалецът казал на смаяните селяни: „ Аз мога да уловя всяко животно, като просто го накарам да зависи от мен за своята храна. Аз мога да управлявам всеки човек по същия начин. Това е наистина честна размяна. Аз ги храня, а те ми дават своята красота и свобода. Това е източника на моето богаство и моята мощ.”
Чувствате ли се понякога уловени в капан?
Колко от нас се чувстват уловени в капан, чрез своята зависимост от някого или нещо извън самите нас – онези сладки зрънца?
Колко от нас са били затворници на манипулативна система, която е била изградена съвсем неусетно с течение на времето – един стълб, един плет, -докато един ден се събудим, осъзнали, че сме обградени с ограда и че вратата към нашето бъдеще е затворена и заключена.
